Аз още от дете съм слушала да ни разказват старите хора за това място , което наричаме Марков път .

То се намира над селото , на около две – три хиляди крачки на север до Ралча .

От Искър започва един дол , който наричаме Люляков дол , защото целия е обрасъл с люлаци . И този дол , малко по – нагоре се намира Марков път . Мястото е много красиво и носи името на Крали Марко.

 

На мен дядо ми е разказвал , че навремето , когато този хубав юнак е обикалял из равнините , често е спохождал Софийско поле , колел е турците наляво и надясно, а после причастие в курилската църква . Веднъж като идвал за причастие видял една мома , която се казвала Елица . Тя била много красива и работна и имала глас като славей . Марко чувал гласа и като жънела и като препускал с коня си чак от Прилепска земя , на часът идвал в Софийско поле . Но една есен гласът на момата не се чул . Марко чакал и чакал тя да запее , но навсякъде било тихо . Тогава той станал , възседнал коня си и пристигнал в Софийско поле.

Питал , разпитал и добри хора му казали , че турците са отвлекли Елица от една седянка – както стояла с хурката и каделята , така и я отмъкнали кърджалийте . Трепнало сърцето на юнака и като орел в небето той пришпорил коня си , а той като полетял , откъдето минел дървета превивал до земята , а където стъпвал огън се запалвал. Два пъти пристъпил и настигна турците до Кюмезо . И там , когато Марго ги настигнал и слизъл от коня , бил толкова гневен и силен, че стопил един камък . Така си копитата коня и отпечатаци от кракът на Марко . Другия му крак бил още на стремето . Избил всички турци , а когато потърсил Елица видял , че тя се е обесилила , защото са я обезчестили .

Тогава Марко седнал на една скала и заплакал за момата и там където седял , камъкът се оформил като седалка . Затова наричаме това място Марков път .

Радостина Хр. Йосифова 11 а клас № 11