Твоят час

Преди много,много години в малко селце сгушено в полите на Витоша,живяла чудно красива мома на име Бояна.Трудолюбива,скромна и добра била тя.От ранна сутрин до късен мрак работела неуморно на полето.Вечер по седенки,заедно със своите верни дружини пеели песни и звънкият им смях отеквал надалеко.

Но…тежки времена настъпили за българите.Гордият ни и непобедим народ попаднал под турско робство.Много градове и села били градени,опожарени и опустошени.Хиляди домове били почернени и осиротели.

 

Тази жестока участ не подминала и малкото китно селце,закътано в полите на Витоша.Мъжките рожби изтръгвали от люлките и от ръцете на техните обезумели от ужас и отчаяние майки,а моми,момци,жени,мъже и старци били принуждавани на сила да се потурчат-да приемат мохамеданската вяра

Събрала Бояна своите верни дружки.

Решили момите да не се оставят в ръцете на турците.На следващия ден по пладне облекли най-хубавите си премени ,сплели венци от росни цветя на главите си,нагласили се като за празник.Покатери ли се на един връх над селото-Момина скала.

Спрели,огледали се със своите сърца опожарените си бащини дворове и сълзи,като бисери се затъркали по хубавите им лица.Приближила Бояна върха на високата скала,обърнала се към дружките си,усмихнала се.Погледнала към слънцето,сключила ръце за молитва и скочила право в дълбоката пропаст.След нея хванати за ръце полетели и дружките и.

Така Бояна опазила своята вяра и чест,и не склонила глава пред турците.

От тогава на сетне скалата носи името Момина скала а китното,малко селце сгушено в полите на Витоша носи името Боряна

Теодор Илиев Велчев ученик от 5б клас