Твоят час

Имало някога,в приказни времена,между Белоградчишките скали два манастира: мъжки и девически,които стърчали на двата най-високи върха,оградени са каменни зидове.

Между калугерките живяла необикновена-сестра Вития. Ала хубостта и била скрита под широкото монашеско расо.

Тя била родена някъде в пазвите на връх Миджур,близо край село Горни Лом. Казвала се Вита. Раснела Вита и хубавеела, красотата й била толкова голяма, че ако хората не познавали родителите й могли да помислят,че е родена и излязла из някое чудодейно самодивско свърталище.

Вита имала златисто - руса коса,сини,дълбоки очи,бяло лице,алени устни, тънки извити гайтани вежди.Снагата й била стройна и висока като млада топола, която се кършела и извивала в буйните празнични хора.Тя била сладкопойна певица и често когато пасла козите по планинските склонове, гласът и като медено звънче огласял усоите и омайвал всичко живо.

Красивата овчарка често срещала в планината левент овчар, с висок, строен стан, с черни очи и коси като смола. Той бил надарен с голяма дарба свирел ненадминато с кавал и свирнята му се леела като бързо струен планински поток.

Обикна ли се двамата. Веднъж при родителите на Вита пристигнал стар калугер и смаян от нейната прелест, казал на майка и , че тази хубост не води на добро. Да я скрие в манастир за да я опази от зли очи и кървави сълзи.

Уплашили се простите хорица от тия думи и откъснали Вита от планинските простори.Дали я в девически манастир.Като жива погребана била Вита там.Колко време минало, колко дни и нощи изтекли в безутешен плач, никой не помни.Но една вечер Вита чула тъжна, далечна свирня на кавал.Тя идела от към върха дето била мъжкия манастир.

Една нощ излязла страшна буря, трясък и гръмотевици продънвали земята. Вита стояла на отвореното прозорче на килията и изведнъж чула гласът на своя любим, който станал послушник в мъжкия манастир. От тая нощ се заредили потайни срещи между двамата влюбени.

 


 

Минало почети година. Но неочаквано Вита се затворила в килията си и не излизала от там. Другите помислили, че е болна и я оставили, но от килията и се чул детски плач. Побесняла то ярост игуменката. Извикала стареите на мъжкия манастир и решили да изгонят Вита заедно с детето и, а по това време игумените от манастира никой не ги поглеждал. Като прокажени трябвало да живеят в пещери и гори далеч от хората.

Молила се и плачела Вита да я оставят, ала калугерите били неумолими. Изгонили я с проклятие и гледали отдалечаващата се Витиня притиснала детето до гърдите си. Гледал я и нейния любим и се чудел как да и помогне. И в този миг станало чудо:земята се разтресла и с грохот се съборил женския манастир, като затрупал всичко живо вътре.Вкаменила се и молещата се за милост Вита с детето си. Ужас вкаменили се и хукналите да бягат монаси, заедно с любимия на Вита монах – Лука.

Стоят и до днес останките на срутения метох, вкаменилите се монаси и над всичко - Витиня и Лука: два вечни символа на любовта.

Диана Бонева Серафимова – ІV а клас