Твоят час

Моята баба е родена в с.Долна Динаниа окръг Пернишки. Според легендата името си селото носи от приспособлението за вършитба на жито, което всяко домакинство на времето е притежавало. То се състои от една плетка торба от здрави клони, която се завързвала с въжета за предната част на двете колела на каруцата и се впрягал коня. Зареждали се снопове с жито на идеално почистения харман и така се газило и обикаляло с коня, докато се овършее зърното.

Друго предание е, че на края на селото е имало хан , в които са пренощували търговци за югозападна България. Така се случвало, че на сутринта, когато трябвало да продължат пътя си че са обрани.Веднъж и на царят му се наложило да пътува.Приближените му го предупредили, че в този хан няма човек не обран, но въпреки това той тръгнал. Вечерта, когато пристигнал царя, казал на ханджиите:

-Аз ще спя на седлото на коня и няма да влизам в хана.

Те са зачудили, но се съгласили. Така царят прекарал. Цялата нощ върху коня. Но на сутринта, когато се събудил, той останал изумен. Намирал се на седлото, подпрян на четири кола, а от конят му нямало никаква следа.

За това, според преданието и днес, като кажеш името на селото много хора казват:

-О…о…о това е айдушкото село, а най-големите айдуци били самите ханджий.

Toдор Николов -5 а клас