Твоят час

Нашата столица е позната с няколко имена в древността: Сердика, Сердакия, Триадица, Средец. За сегашното й име има няколко предания. Едно от тях гласи:

Някога много отдавна, когато София било малко селце, в което имало много красива църква „Света София”, която досущ приличала на царската църква „Света София” в Цариград.

Хората от цялата област идвали в тази царква и празичните дни се превращали във весели тържества.

Когато град София паднал под властта на турците,те не превърнали църквата в джамия,но и не позволили на българите да се молят в нея.При входа и устроили място, където да се молят завоевателите мохамедани,а главната част на църквата стояла празна.Но много често турците виждали в църквата запалени све6ти.Чудели се кои ги пали,когато имало много строга стража,която зорко наблюдавала входа......

Но колкото и охрана да по9ставяли турците,каквото и да правели,то пак не могли да разберат кои и как пали свещите.

Веднъж един турски големец, паша някакъв, посетил София. Видял църквата, чул какво се разказва за нея, за тайнственото палене на свещи и заповядал:

– Правоверни, защо се плашите от гяурката-светица? Дигнете се и разрушете тая църква,защото тя е дом на дявола!

Събрали се турците и нападнали сградата,но успели да разрушат малко от входа на църквата,когато небето притъмняло,а след малко огромни светкавици просичали небето,страхотни гръмотевици разтърсвали земята,излял се едър като яйца град,а след това пороен дъжд сякаш слял небета и земята.Ужасени,разтърсени от страх,нападателите побързали да се приберат по домовете си.Но много по-голям ужас изживял предводителя на турците,когато заварил в къщата си цялото си семейство умряло!Побързал да отиде при пашата,които издал заповедта за разрушаването на църквата,но го заварил да седи като гръмнат,с блуждаещ поглед в миндерлъка-неговият любим арабски кон бил паднал мъртъв в двора на конака.Този кон бил рядкост и пашата много се гордеел с него,обичал го повече от децата си,от любимата си жена,от властта и богатството си.Не стигало това за правоверните поробители,но се разчула и друга тъжна новина:в домовете на единадесет души нападатели на църквата имало много тежко болни хора.

За дълго време турците забравили църквата и оставили българите спокойно да се черкуват в нея.След време били правени още няколко опита да се разруши, но без успех.След всеки безуспешен опита на турците да бъде разрушена църквата умирали по единадесет турски семейства.Като направели толкова опити,като изгубили стотици невинни хора,турците оставили църквата празна и сама да се разпадне.За своя сигурност оставили вътре в нея топчйската коя с няколко топа.Понякога,главно срещу големи християнски празници,топовете гърмели сами и създавали смут и суеверни мисли в поробителите.

Турците много искали да убият вярата на българите в силата и покровителството на църквата,затова обичали да разказвала че тя не била българска църква.Този град и тази църква,говорели турците,са съградени от някоя си царска дъщеря,която се казвала София.Таз царска дъщеря дълго време лежала болна и я лекували прочути доктори от цял свят.Един стар лекар,като не могъл да излекува дъщерята,посъветвал царя да прати дъщеря си някъде,където има хубав,здрав климат и добра вода.

Царят веднага изпратил доктор и царски хора в различни посоки на огромната си държава да намерят такова място с пивка вода и чист въздух.Едни пристигнали до подножието на Витоша планина и седнали да си починат от дългият път.Пили бистра и студена вода,а въздухът бил толкова чист и хубав,че главите им се замаяли.Умората им изчезнала,сякаш не били пътували дълго време,а излезли да се разходят с конете си.

 


 

Престояли царските хора няколко дни в тая местност,която била и много красива:богата с гори,с бистра сладка вода и слънчеви полета.Дните,през които поживели на това място,като че ги подмладили.Усетили бодър духа си,не им се тръгвало по обратният път.Но трябвало да бързат, защото ги чакал нетърпеливият баща с надеждата,че са намерили място за живеене на болната му дъщеря.Когато се върнали в двореца и казали на царя:

– Царю честити,намерихме най-хубавото място за болната царкиня.По-хубаво не може да има никъде,а водата и въздухът там са толкова целебни,че нямаме думи да ти разкажем за тях.

Наскоро болната царска дъщеря,придружена от вярна охрана,дошли и се заселили на мястото,което и казали царските пратеници.Не след дълго тя възстановила здравето си,разхубавила се,усеща ла се бодра и силна и по цял ден обикаляла красивата околност.При нея дошли много царедворци със семействата си,отначало само да я навестят,но след това се заселвали завинаги.Така към няколкото къщички и малко местно население се прибавяли непрекъснато нови и нови заселници и селцето набъбвало и станало град,които които кръстили по името на царската дъщеря София.От благодарност за възвърнатото си здраве царската дъщеря изградила църква на свое име''Света София''

Вероника Георгиева Найденова - 5а клас