Твоят час

Черен облак надвисва над ширналото се Софийско поле. Старият цветущ град набира сили за съдбоносна схватка. Начело е старият защитник и управител на града бай Янука.

Задават се настръхнали и стремителни османските орди. Сам Лала Шахин ги води. Европа треперела от него. Дълги години тоя сердар не знаел що е поражение.

Ненаситния за земя султан Мурад провъзгласил Лала Шахин за главнокомандващ на всичките си войските на Балканите. За да стигнат до сърцето на Европа, турците трябвало да завладеят Средец „сърцето на Балканите”. Ала Средец се оказал добре укрепена твърдина.

Легендата разказва за диамантения ятаган на Лала Шахин. Той представлявал голям ятаган – широк и крив. Бил обсипан безценни разноцветни камъни – сини, червени, зелени, морави, жълти – и така блестящ като запален. За всяка победа султана украсявал ятагана му с по един безценен камък.

„Славата на Турция блести на Лалата хиновия Ятаган” казвали андолските мъдреци и прорицатели.

Колко са диамантите, два пъти повече станали легендите, които почнали да се за този белязан турски калъч. Но на този ятаган останало едно празно място – това било мястото за победата над Средец.

Защо липсвал? Това е дълга история.

Минава месец след месец. Лала Шахин непрекъснато се нахвърлял върху Средецката крепост. При една битка той напада вероломно българските войски в гръб и когато попада в плен бай Янука му дарява живота, което е унизително за турчина.

Но времето минава, Средец се съпротивлява. Отчаяните турци губят надежда победа. Сред турците се пръсва мълва, че гадът на света София е непревземаем. Самата светица го закриля. Тя учела средецките войски как да се бият , тя дори ги водела в боя. Тя устройвала засадите.

Тази мълва достигнала и в Средец. Скоро цялата страна заели, че света София при закрилата на своя град вършела невиждани чудеса. Лекувала смъртоносно ранени, вкаменяваща ръцете на турците вдигнали ятаган над главите на без защитните жени. И все по-често започнали да наричат Средец „града на света Софиа”. Това вбесявало султан Мурад. Недоумявал каква е тази гяурска светица, и та Лала Шахин не може да я победи.

Лала Шахин избрал да предприеме последен решителен набег срещу Средец. А за бай Янука и средецчани изборът бил само един – „до смърт да бранят Средец” . Изправят се един срещу друг двама непримирими войни.

Кой ще победи ? Нападатели или защитници ?

Лала Шахин, дълго се подготвял , но бай Янука организира защитата и турските войски попадат в замаскираните' вълчи ями. А върху им връхлитат българските конници. Рухва голямата надежда на Лала Шахин.

 


 

Той изтегля войските си към Лозенската планина. За да излезе с чест от загубената битка, той изпраща своя пратеник при бай Янука с диамантения ятаган.

Пратеника подава ятагана на бай Янука с думите, че Лала Шахин го поздравява за победата. Султанът е отредил ятагана да краси кръста на победителя при Средец, бай Янука поема ятагана, разглежда го, че в ятагана зее голяма дупка. Б нея камъкът липсва. Диамантът отреден за победата над Средец, Лала Шахин сам изкъртил.

- Този ятаган за втори път попада в ръцете ти и сега той става за винаги твой”.Моят господар оценява великодушието ти , когато си му дарил живота. Сега те моли да го приемеш като дар. Ти го научи да се бие не само за победа , но и за достойнство. Моли да го признаеш за честен победен противник.

Бай Янука връща в знак на уважение и опрощение обратно ятагана. –Той не ни е нужен , имаме си мечове. А твоя господар да помни , че има не само силни ятагани , но и непобедими мечове за слава на българския род.

Това е легендата за диамантения ятаган на Лала Шахин. Това е истината за красотата и геройството на Средец при нейната славна отбрана. Това е предание за нейния славен защитник бай Янука… А как турците после превзели София ? Това е вече друга история , друга легенда.

Владимир Христов 11 а клас №1