Преди много години хората разказвали легенда за създаването на София.

Живяла някога една царска дъщеря. Тя се казвала София а баща и бил цар Юстин.

София била болна. Дълго време лекарите не могли да и помогнат. Опитвали различни лекове, но без успех. Най-накрая решили, че младата царска дъщеря трябва да се премести на място където въздуха е чист, водата бистра и лековита, а природата красива.

Само това можело да я спаси.

И така тя ги послушала и веднага намерила и заживяла на такова място. След като болестта преминала, София решила от благодарност да построи град и черква, които нарекла със собственото си име.

Царската дъщеря имала брат, които нямал такова добро и благородно сърце като нейното. Завистта и омразата му го накарали да тръгне след нея и да се опита да я убие. София решила да се скрие в черквата и да заживее там докато брат и се успокои. По пътя той я подгони и точно пред портата замахнал с ножа си,за да я убие. Тогава изведнъж пред очите му София изчезнала - Господ и спасил като я взел при себе си на небето. Така града останал с името София и с легендата за красивата царска дъщеря, която ще звучи в душата ми.

Сега аз живея тук и съм много щастлив!

Имаме невероятна държава, живеем в полите на Витоша, пием лековитите води на Княжево, Горна баня, Панчарево и др. Разхождаме се по бреговете на река Искър.

Аз мисля че трябва да пазим града чист за да не разболяваме, а да растем живи и здрави!

Валентин Борисов Славчев – 3б клас